Днес много хора празнуват денят на Св. Валентин или „денят на любовта“. Някои го празнуват заедно със своите партньори, други семейно. Трети го празнуват по-общо.
Много подаръци ще се разменят на този ден, а още повече цветя и картички. Всеки, според това как изразява любовта си. Днес се говори много за любовта – има хиляди песни, книги и филми които говорят на тази тема. Създават ни някаква представа за това как би трябвало да изглежда тя; какво да очакваме от нея; как трябва да я изразяваме; какво представлява тя.
Но именно на този ден, повече от всеки друг, е много важно да не пропуснем същността на истинската любов.
Любовта е прекрасно нещо и е хубаво да отделим време за да я оценим. Да се насладим на топлината която тя придава на всеки един; на добрите отношения които тя крепи; на семействата които тя изгражда; на надеждата която поражда; на облекчението която тя носи със себе си на изпълнените с болка сърца; на смисъла който тя придава на живота. Поради тези и още много причини трябва да сме истински благодарни за любовта. За истинската любов.
Няма лошо да си направим подарък, да отделим време за тези които обичаме и изразим любовта си още веднъж.
Но не бива да забравяме че истинската любов е като цвете. То има нужда от вода…, от минерали…, от топлите слънчеви лъчи…, от светлина…, от защита…, от грижа - всичко това ден след ден, в продължение на дълго време, в слънчеви дни и дни в които небето гърми. Все съставки които не могат да се заменят с цветя, картички или бонбони.
В книгата си озаглавена „На Този Ден“ („On This Day“), Карл Д. Уйндзор (Carl D. Windsor), на страницата за денят на „Св. Валентин“ разказва следният анекдот:
Дори и най-преданата двойка от време на време ще премине през „бурен“ период. Веднъж една баба, празнуваща златен юбилей, разказала каква била тайната за нейният дълъг и щастлив брак. „В деня на сватбата си, реших да си направя списък с десет неща относно съпруга ми, които бих пренебрегнала в името на нашия брак“ казала тя. Една от гостенките попитала жената кои били някои от тези неща, които тя избрала да пренебрегне. Бабата отговорила: „Честно да ти кажа, скъпа моя, така и не стигнах до там да ги изброя и запиша. Но всеки път, когато съпругът ми правеше нещо което ме караше да полудявам, си казвах: „За негово щастие, това е едно от десетте!“
Тайната на тази баба била прошката. Като жертвала от себе си, тя проявявала любов. Любов която била готова да преодолее трудностите в името на общото благо. Любов която поставяла интересите на своя съпруг пред своите си.
Това е само един от принципите на истинската любов. Библията ни дава пълната дефиниция, по много ясен и простичък начин, за истинската любов:
Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада...
Днес, повече от всякога на този свят, ние имаме нужда от тази любов – истинската любов.
Приложим ли на практика нейните принципи, ние можем да направим, не само днес, но утре, в други ден, всеки ден – „ден на любовта“.
