Мъж от Илинойс, който напуснал заснежените улици на Чикаго за почивка във Флорида, планирал да срещне съпругата си, която била в командировка, на следващият ден. Когато пристигнал в хотела където щял да отседне, решил да изпрати на жена си един бърз имейл. Тъй като не успял да намери хартийката на която бил записал нейния имейл адрес, опитал да го пресъздаде по памет. За съжаление пропуснал една буква и посланието му било изпратено на възрастната съпруга на проповедник, чийто съпруг починал само предишния ден.
Когато скърбящата вдовица проверила имейла си, хвърлила един поглед към монитора, след което извикала с пронизителен писък и припаднала на пода в безсъзнание. Семейството й веднага се втурнало да види какво става и когато влезли в стаята й, прочели следното съобщение на екрана: Най-скъпа моя съпруга, Току-що се настаних. Всичко е подготвено за пристигането ти утре. Твоят любящ съпруг.
Една проста грешка с почти фатални последици. Изглежда възрастната жена е вярвала че е възможно да получи съобщение от починалият й съпруг. Но дали това наистина може да се случи – да получим имейл от отвъдното? Ако не чрез имейл, чрез явление или чувайки гласа на някой който вече не е измежду живите? А може би да ни се яви насън?
Немалко хора днес вярват именно в това – че духовете на мъртвите обитават измежду нас в невидима форма и могат да комуникират със живите. Някои ходят при врачки/медиуми, други се опитват да осъществят контакт с мъртвите чрез оракули, трети вярват че могат да се молят на мъртвите които ги наблюдават горе от небето и бдят над тях. Множество филми ни всяват идеята че има живот зад гроба – когато умреш, духа напуска тялото и отива някъде. Празници като ‚Хелоуин‘ (Halloween) – ден в който се е вярвало че обитаващите богове/духовете на светци стават видими за хората, както и Мексиканският ‚Ден на Мъртвите‘ (el Día de los Muertos) който се смята за единственият ден в годината в който живите могат да се свържат със своите близки починали, само подкрепят тези идеи за безсмъртието на душата.
В България се вярва че има три дни в които духа на мъртвият може да посети живите си близки – в юбилейният ден на смъртта си, на датата на рождения си ден или на четиридесетия ден от смъртта си, когато духът му напуска земята и отсам нататък, може да се явява само насън. 1 Баба Ванга също е твърдяла че говори с мъртвите – ‚тъмни сенки‘ които й говорят. 2
По всичко това изглежда че разговора с мъртвите е нещо съвсем възможно и нормално. Но дали това е така?
Има ли живот след смъртта? И възможно ли е да ‘получим имейл от отвъдното‘?#
Дънкан Макдъгал провел експеримент в 1901 г. с който се опитал да установи колко тежи душата на човека. Няма да навлизам в детайли как е извършил това, но резултатите от експеримента публикувани в 1907 г., макар и отхвърлени от научните общества, популяризират идеята че душата на човека тежи 21 грама. 3
Макар и да можем да обясним как работят много процеси в човешкото тяло и да ги подкрепим чрез науката, биологията и медицината за един здравословен, по-дълъг живот, нужно е да признаем че не можем да обясним точно как започва живота или защо понякога напълно здрави хора почиват. Има една тайна на живота която ни убягва.
За това душата на човека не може да се претегли или обясни чрез научни методи. Тя не е физически елемент на Менделеевата таблица. Библията представя едно друго, допълнително измерение на живота – духовното. Може да не вярвате в Бог, достоверността на Библията или това което казва тя; каня ви все пак да прочетете следното и да прецените сами за себе си.
За да можем да си отговорим на въпроса зададен по-горе в пълнота, трябва първо да дефинираме какво е живота.
Библията казва:
И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.
Тук се представят две съставки:
\(Пръст\ (Физическо\ тяло) + Жизнено\ Дихание\ (Дух) = Жива\ Душа\).
Ние можем да се грижим за тялото, но не можем да сторим нищо относно втората съставка, духът. Ако една от тези съставки липсва, настъпва смъртта:
И се върне пръстта в земята както е била, И духът се върне при Бога, който го е дал.
Съставките се връщат при своите източници. Тук е важно да подчертаем че според Библията, жизненото дихание само по себе си не е жива душа. Тоест, то не носи в себе си живот, интелигентност или сетивност – не може да размишлява, чувства, комуникира, вижда, чува и т.н.:
Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, Понеже споменът за тях е забравен; Още и любовта им, и омразата им, и завистта им, вече са изгубени, Нито ще имат вече някога дял в нещо, що става под слънцето…Всичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба, дето отиваш.
Мъртвите не могат и не участват в ежедневието ни. Не могат да ни плашат или да си отмъщават. Не могат да бъдат събудени за консултация или среща със живите си близки. Не могат да ни изпратят ‚имейл от отвъдното‘.
Възрастната жена получила имейла по погрешка не провери кой е подателя, с неблагополучни резултати. За това, следващият път когато си мислим че някой близък се опитва да се свърже с нас от отвъдното, нека първо да проверим кой е подателят.
Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света.
Библията напълно отхвърля идеята за задгробен живот но говори за една по-велика надежда за живот след смъртта:
Исус й рече: “Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?”
