Веднъж, майка със своята 4-ри годишна дъщеря се разхождали в открит пазар. Когато момиченцето поспряло и се загледало в една голяма купчина портокали, щедрият собственик на щанда взел един от портокалите и й го дал.
„Какво ще кажем на учтивият човек?“ попитала майката своята дъщеричка. Малкото момиче погледнало портокала, след което го подала на мъжа и казала, „Обели го!“
Вероятно в момента се изписва усмивка на вашето лице – знам че поне при мен беше така. Тази кратка историйка ни е забавна защото децата са много непринудени и искрени във своите постъпки. Лесно може да извиним подобен отговор от 4-ри годишно момиченце; но как биха прозвучали същите думи, произнесени от някое по-голямо дете или от майката?
Макар и сам по себе си този отговор да не съдържа обида, той звучи грубо и неприветливо. Тук проблемът не е толкова в това което се казва, колкото в това което липсва. Няма я благодарността. Жеста на този мъж като че ли остава неоценен.
Разбира се, никой от нас не би отговорил по този начин – все пак сме възпитавани в учтивост; знаем за „вълшебните думички“ – „Благодаря“, „Пак заповядай“ и „Извинявай“.
Въпреки това, възможно ли е да се окаже, че и ние като това малко момиченце понякога отговаряме „Обели го!“; не на думи, а чрез начина по който гледаме на живота и това кой/какво имаме в него?
Може би не осъзнаваме, но ние сме много богати. Не говоря за пари.
Според статистиките:
- ако ти си жив днес, ти имаш нещо което около 183, 500 човека вече нямат. 1
- ако имаш храна, ти си по-богат от всеки девети човек на света (821 милиона), който ще си легне без да вечеря. 2
- ако имаш подслон, ти си по-богат от близо 150-те милиона човека, които живеят на улиците, под мостове и други места. Ако твоят дом предлага уют, спокойствие и безопасност, то вероятно си по-богат от около 1.6 милиарда човека. 3
Добре е да си припомним тези статистики следващия път когато някой ни попита „Как си?“ или когато колата ни закъса на пътя или не сме доволни от нещо. Някои хора мечтаят да живеят нашите най-лоши дни.
Нещо повече, никоя статистика не може да се сравни със безценното присъствие на наши родители, близки или приятели в живота ни.
Ако имаш милиард долара, а си неблагодарен, то тогава ти си бедняк. Ако имаш много малко, но си благодарен за това кoето имаш, ти си наистина богат.
Да, така е – богати сме. Но колко често отделяме време да размишляваме върху това? Ценим ли все още тези скъпоценности?
За съжаление, ние хората често и бързо забравяме какво имаме. Случва се съвсем естествено – получим ли нещо, бързо свикваме и започваме да го приемаме за даденост. За това на Български имаме поговорката: „Всяко чудо за три дни“.
След тези „три дни“, естественото развитие е „Обели го!“; искаме повече, нещо ново, нещо различно. Опасността е тази, че докато гоним онова което нямаме а силно желаем, много лесно може да изгубим от поглед това което вече имаме. Не ни остава време за благодарност, време в което истински да оценим онова на което се радвахме до ‘онзи ден’. Искаме повече и повече.
Не ме разбирайте погрешно – само по себе си, умереното желание да имаме повече не е лошо. Даже то е ключово за развитието в живота. Но то има обратен ефект когато се увеличи до степен, задушаваща благодарността. То се превръща в алчност, която никога не може да се задоволи. Започваме да смятаме че всичко което получаваме ни се полага:
Ако човек има право над всичко, тогава той не е благодарен за нищо.
А не го ли получим, се чувстваме нещастни, а даже може би и онеправдани. Сякаш другите са длъжни да ни дават повече. Но това съвсем не е така:
Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.
Тук Библията ни разкрива ключа към истинското щастие – „всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре“. Ако погледнем дори само живота и здравето които имаме, ще видим че те са подарък. И всичките пари на света не могат да ги закупят. Ние само можем да ги приемем и да благодарим за тях.
Ако не сме здрави, ние не можем да работим или да изкарваме пари. Не можем да прекарваме време с нашите близки и приятели. В този смисъл, всичко друго в живота ни също е подарък.
Гледайки по този начин, ние може да водим един наистина щастлив живот. Живот изпълнен с благодарност. Да ценим нашите близки и приятели още повече, както и времето прекарано с тях. Да се радваме на и да оценим истински това което имаме, вместо да се тревожим за това което нямаме.
Просто защото всеки ден и всичко което имаме е подарък…
Помисли си в края на тази година, за какво имаш да благодариш ти?
