Вероятно сте чували мисълта – „животът е десет процента това което ти се случва и деветдесет процента реакцията ти към случилото се“. Като чели има доза истина в тази мисъл. Много неща се случват в нашият живот. Някои хубави, други не толкова. Но със изборите които взимаме, ние можем да изберем какво „преживяване“ ще имаме в резултат. Един добър пример за това е следната история…
През мрачната зима на 1864 г. в Питърсбърг, Вирджиния, САЩ, Конфедеративната армия на Робърт И. Лий се изправила срещу армиите на Съюза на Генерал Юлисийс С. Грант. Войната бушувала вече три и половина години и славната атака отдавна бе отстъпила място на мръсотията и калта на окопната война. Късно една вечер, един от генералите на Лий, Майор Генерал Джордж Пикет, получил новината че жена му е родила едно красиво момченце. Нагоре и надолу по окопната линия, Южнаците запалили огромни огньове в чест на събитието. Тези огньове не останали незабелязани в Северните лагери и скоро нервният Грант изпратил разузнавателен патрул, за да види какво се случва. Той се завърнали с вестта че на Пикет му се родил син и че огньовете били празнични. Случило се така че Грант и Пикет били съученици във Уест Пойнт (военна академия в САЩ) и се познавали добре; затова в знак на почит, Грант също наредил да се запалят огньове. Каква особена нощ е била това. В продължение на мили от двете страни на окопните линии горели огньове. Без изстрели. Без викане. Без да се води война. Само светлина осиявала бойното поле, празнувайки рождението на едно дете. Но това не продължило завинаги. Скоро, огньовете изгорели и тъмнината отново заела мястото на светлината – тъмнината на нощта и на войната.
Научавайки за вестта, изявена чрез светлината на пламъците сред тъмната нощ, Грант бил поставен пред избор. Ходът на Южняците бил изигран и сега настъпил неговият. Той избрал да приеме вестта и така настъпили мир и радост и от двете страни на фронта, макар и само за една вълшебна нощ.
Тази история ми напомня много за нещо което се случи преди около 2000 години.
Подобно на огньовете запалени от Пикет, в една тъмна есенна нощ, докато група овчари наглеждаха стадата си, на небето блесна огромна светлина. Ангели вестители бяха изпратени за да оповестят една радостна новина на човечеството – рождението на Божия Син, Исус Христос; тя бе вест на „голяма радост“ и „мир между хората, в които е Божието благоволение“. Мъдреци от изток, станаха свидетели на изгряването на една ярка звезда която не бяха виждали преди. Тя осветяваше пътя им до яслата на Младенеца.
Небето бе запалило своите огньове, които с ярка светлина пронизаха дълбокия мрак на земната нощ. Много хора станаха свидетели на тази светлина, но за разлика от Грант, малцина си направиха труда да проучат причината за това явление, а още по-малко хора приеха вестта изпратена до тях.
Тези които я приеха, получиха небесни дарове, които промениха живота им завинаги. Мъдреците от Изток си тръгнаха щастливи от срещата с Младенеца и занесоха тази вест на мир в своите земи. Също и скромните овчари, които се вълнуваха от идването на обещания Спасител бяха преобразени от тази невероятна среща в яслата на Витлеем. Те всички приеха светлината от небето и продължиха да я носят и разпространяват всеки ден. За тях тя бе постоянен извор на радост, мир и надежда…
Какво да кажем за другите които видяха блясъка на небето, но не откликнаха на вестта му? Навярно мнозина в Ерусалим бяха въодушевени от това което видяха или чуха в онази нощ. Но много скоро, огньовете угаснаха и битката на живота продължи. Светът, като че ли поспрял за момент, се завърна отново към бушуващата война на ежедневието. Куршумите отново полетяха.
За това си мисля и аз днес. В тези последни дни от годината Християнският свят празнува Рождество Христово. Като че ли отново – един или два пъти в годината – светлината проблясва от небето към нас, когато отново погледнем към онази картина от преди 2000 години. Сърцата на много хора са докоснати и стоплени от нея, поне за ден-два. Тогава хората стават по-топли и по-щедри… Но светлината е само десетте процента. Другите деветдесет процента са нашият отговор на тази светлина – каква роля ще изиграе тя в нашия живот и как ще промени нас и другите около нас.
За наше щастие светлината, заедно с обещанията и благословенията които носеше, не изгасна преди 2000 години. Не, тя изгря и грее до днешния ден със същата яркост и сила да променя човешкият живот. Тя все още носи мир, радост и надежда на тези, които я приемат. Да, тя може да не се вижда в небето, но всеки който иска да я получи, може да намери вестта й в Свещеното Писание. Този, Който не само се роди за да бъде светлина, но Който потвърди нейната стойност и достоверност давайки живота Си за нея.
Преди 2000 години небето изигра своят ход – то запали своите огньове. Какъв ще бъде твоят отговор? Ще приемеш ли вестта? Ще позволиш на светлината да огрее и твоя дом, работа и живот? Или ще оставиш да отмине още една година в постоянни борби и поражения? Нужно ли е да чакаме до другата година, за да видим отново проблясъка на тази небесна вест?
Днес небето очаква твоят ход. То наблюдава с интерес да види твоята реакция – Писанието ни кани:
Днес, ако чуете гласа Му, Не закоравявайте сърцата си…!
